Иваничка Панева е един от онези художници, влюбени в романтичните кътчета на българския пейзаж и архитектура на древната ни столица Велико Търново.
Пейзажите ѝ от родния град носят неповторимата атмосфера и колорит на художник, дълбоко свързан с този град, чиято богата историческа съдба витае в пространството - до което са се докоснали малцина български творци, осенени с Божията искра на вдъхновението.
Картините на Иваничка Панева действат така, като че сме забравили познатото и тя ни го показва - уж същото, а различно, преобразено от четката ѝ. Това Търново, подобно на амфитеатрален декор на видимото, зад който стои тайна, известна само на нея. Сякаш ни е подарила очите си, за да видим познатото по нов начин. Учудващо е как в пейзажи, интериори, терени, цветя и натюрморти - все жанрове, които повтарят действителността - тя надмогва тази действителност, разрушава я, за да я изгради по нов авторски начин, чрез цветовете, тоновете, полутоновете, нюансите. Може би гама, тон, полутон са метафори, дошли от музиката, за да бъде описана живопис като тази на Иваничка Панева, в която колоритът се превръща в истинска симфония от багри.
